Селата от самоковско в началото на 20 век – Долни Окол

В дъното на същата котловина, гдето е Горни Окол, само на 2,5 км.  северно от него, над река Вуина, на 1000 м. над морето, е разположено село Долни Окол. На 1868 г. то имало 13 къщи, на 1873 г. – 29 къщи, с 114 души мъжко население, на 1900 г. – 417 жители, на 1910 г. – 540, на 1920 г. – 605, на 1926 г. – 744 жители. Главни родове са: Рибарите,
Друзовци, Айвазовци, Пизревци, Вуковци, Славевци, Кинковци, Кърлевци и пр. Тук дошли от Чупетлово и се заселили Тармаците, а се изселили от селището при Върбица, околско, хора в софийското селбо Връбница.
По-бележите места в околността са: Груйов валог, Скровеничка река, Дълбоки дол, Вечерна чука, Станболските саи, Женска могила, Братойница и пр. По Вуина р. имало кале.
В турско време населението се занимавало с рударство, а сега с скотовъдство и малко земледелие; в околността му има 20 – 30 егрека за презимуване на дребния добитък. Главния пазар и на двата Окола е гр. София. По-добре е Долни Окол, понеже при два пъти по-малко население от Горни Окол има два пъти повече мера от него.
Църквата „Св. Рангел Михаил” е доста стара, направена със свод от горе. На 1882 г. тя била удължена с главното съдействие на тогавашния свещеник Атанас Михайлов. Той сам изделял камъни за прозорците, приготвил железа и дървета, та с помощта на неколко души майстори я изградил. Според казването на селяните, той свещеник бил цел реформатор за селото, като се занимавал с разни занаяти в свободното си време и услужвал безплатно на съселяните си. Скоро след освобождението се открило тук училище, в което сега работят трима учители.
Долни Окол е дал за обединението на българското племе 22 човешки жертви в последните войни.

Източник: https://samokov365.com/